Помощ! Никой не иска да общува със сина ми

В училище е обичайно децата да се делят на групи. И често някое дете остава изолирано, защото нито една от групите не го припознава като приятел. Така то започва да се чувства отритнато, пренебрегнато и изключено от игрите и общуването със съучениците си. Понякога нараненото дете разказва за всичко това у дома, но в повечето случаи запазва мъката в себе си, търсейки причини за нехаресването и самообвинявайки се. Има ли конкретна причина това да се случва и как родителите могат да се справят в тази ситуация?

Защо се случва

В класната стая, на детската площадка, дори в детската градина децата имат чудесни възможности за социализация, но също така и предпоставки за лесно формиране на малки групи. Това е напълно нормално, така както и като възрастни е нормално да имаме определен кръг от приятели, с които ни вълнуват едни и същи теми за разговор.

„Проблемът засяга децата, които остават извън тези групи. Те страдат, смятат се за различни в негативен контекст, търсят вина в себе си и всичко това постепенно срива самочувствието им. Още повече, че съвременните малчугани са по-малко толерантни, по-конкурентоспособни, по-напористи и търсещи превъзходство, така че те чисто и просто казват едно „Без теб!“, особено ако са изправени пред по-срамежливо или свито дете“, обяснява психологът и психотерапевт Розана Ширали.

Изолирано дете.

Снимка: Shutterstock

Как родителите могат да се справят с този проблем

Всеки случай е индивидуален, но има 8 полезни действия, които са общовалидни и приложими, независимо от ситуацията. Според експерта, много важно е родителите да не неглижират случилото се, а да помогнат на детето да преодолее тази травма.

Ето как по-конкретно може да стане това.

Огледайте се в емоциите му

Огледалното отразяване винаги е първата стъпка, която трябва да се направи в такава ситуация. Кажете на детето, че разбирате как се чувства, виждате проблема, представяте си гнева и разочарованието, които изпитва. Полезно е да му разкажете за подобен епизод, който самите вие сте преживели като малки. Вашето разбиране е от съществено значение, за да го накара да разбере, че не е само, а мама и татко споделят емоцията му.

Избягвайте да замествате детето

В същото време обаче трябва да избягвате да изземвате неговото място - например като говорите с децата, които го отхвърлят, или търсите помощта на родителите им. Разбира се, не става дума за случаите на тормоз, когато трябва да се намесите. Във всички други трябва детето ви само да разреши своя проблем, но вие може да му помогнете да направи това като му дадете сигурността, от която то на първо време изпитва необходимост. Ако се намесите, ще го направите още по-неуверено. Помнете, че няма как да сте винаги до него, за да го защитавате.

Насърчете го да намери решение

Може да седнете до него, да го накарате да ви разкаже какво се е случило, след което да го провокирате да измисли възможни сценарии, които да дават решение на проблема. „Хайде да видим какво би направил, ако имаше 5 минути, за да измислиш решение“ са думи, които лесно ще му дадат мотив за размисъл. И не се месете, нито го насочвайте към правилно решение – полезното в случая е детето само да измисли работещи стратегии, а не вие да му дадете такива наготово. Само така ще открие изход от ситуацията.

Не прекалявайте с драматизма

Родителите не бива да преекспонират твърде много определени преживявания на детето. Това не означава да сведете до минимум или до безразличие неговите чувства. Но не пропускайте и факта, че децата имат склонността да преувеличават понякога своите реакции и дори да драматизират, особено когато става дума за отхвърляне, а те не са свикнали да търпят поражение. По-добре разговаряйте спокойно и успокойте детето, вместо да добавите драматични нотки и от вас.

Научете го, че невинаги може да имате всичко

Детето трябва да се научи, че има харесвания и антипатии и невинаги е възможно да бъде прието от всички. Би било прекрасно, но в реалния живот това рядко се случва. За него е по-важно да знае как да оцелява в отхвърлянето, а не да се стреми винаги да има всичко.

Самотно дете

Снимка: Shutterstock

И на него може да му се случи

Нормално е и то да се окаже отхвърлящата страна в едно общуване. Няма как постоянно да е готово да бъде с всички. Припомнете му това, когато то се окаже отблъснатото в играта. Обяснете му спокойно, че днес тези деца не искат да играят с него, но вчера са си играли прекрасно заедно, а друг е стоял настрани. В такава ситуация му предложете не да страда отстрани, а да се присъедини към друга група в този ден.

Поканете негови приятели у дома

Предложете му да си покани гости, с които да си поиграят заедно у дома и да хапнат нещо вкусно. Това ще сближи децата и навън то няма да остава встрани от групата. А и общуването у дома може да бъде много полезно и в друга посока – ако им предложите образователни и креативни игри, полезни за тяхното израстване например. Дори е добре между поканените да има и някои „врагове“, защото така децата ще се опознаят и открият неща, които са им приятни.

Накарайте го да помисли над проблема

Не го наричайте обаче проблем. След като отмине момента със сълзите или гнева, спокойно го накарайте да разсъждава над случилото се. Така детето може да осъзнае някои свои поведения, които са провокирали ответната реакция и да се опита да ги избягва занапред. От друга страна би оценило реално приятелите си - истинските не би трябвало да се държат по подобен начин. Това ще му помогне да се научи да различава стойностните от фалшивите хора, без да се чувства длъжно да бъде „един от стадото“, само за да бъде прието.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio